Точно досами рая, от тази му страна,
се намира мястото, наречено Моста
на дъгата.
Когато умре някоя животинче,
което е било привързано към някой измежду
нас, то отива при Моста на дъгата.
Там има поляни и хълмове за нашите
приятели, за да могат те да тичат и
играят заедно. Храната, водата и слънчевата
светлина са изобилни и нашите приятели
се чувстват добре и уютно.
Всички животинки,
които са били болни или стари са с
възвърнати здраве и жизненост. Тези,
които са били наранени или осакатени,
са възстановени напълно и са отново
силни - точно такива, каквито си ги
спомняме в нашите блянове за отминалите
дни.
Животинките са щастливи и доволни,
с изключение на едно малко нещо – на
всички тях им липсва някой много специален
човек, когото са оставили.
Те всичките
тичат и играят заедно, но идва ден,
когато някой внезапно спира и поглежда
в далечината. Блестящите очи се втренчват.
Страстното тяло потреперва. В един
миг то се стрелва от групата, прелитайки
през зелените треви, нозете му го носят
по-бързо и по-бързо.
Вие сте забелязан
и когато вие и вашия приятел се най-накрая
се срещате, вкопчени в радостна прегръдка,
никой вече не може да ви раздели. Целувки
на щастие валят върху лицето ви, ръцете
ви галят отново обичната глава и вие
поглеждате отново в доверчивите очи
на вашата животинка, отдавна напуснала
вашия живот, но никога не липсвала
във вашето сърце.
